Yu Yu Hakush - Kurama Nightmare

Yu Yu Hakush - Kurama Nightmare

Кошмарът на Курама

Мрачно небе се разпростира безгранично

Звукът на далечината, пукващ гръм.

Където и да седя, стъпките ми са колебливи

Заемайки думите на топъл човек

Заемайки формата на носталгични дни

Лошите сънища се приближават още повече.

Кошмар!

Странен глас, студена ръка...

Идващи от мрака, те ме викат.

Отново и отново, те ме викат.

Какво в света е правилно?

Какво в света е грешно?

Спомени!

Моля, унищожете веднага мрака!

Ако е да предпазя някой скъп за мен

Е добре ако това моя тяло е наранено

Е добре ако това мое тяло изгори.

Мрачно небе се разпростира безгранично

Звукът на далечината, пукващ гръм.

Не бъди заблуждаван от това, което виждаш

Сърцето ми е несигурна дали не трябва

Да проследя раненото бъдеще

Или да стъпя на счупеното утре

Любов...

Гласа ти, нежните ти ръце

Те ме викат изпод тези сънища.

Винаги, те ме викат.

Дори когато бъда намушкан от ожесточен дъжд

Дори когато  бъда издухан от студен вятър

Търсейки светлината

Мисля си за тази сила на дърветата

Мрачно небе се разпростира безгранично

Звукът на далечината, пукващ гръм.

Където и да седя, стъпките ми са колебливи

Ако е да пазя нещо скъпо за мен,

Ставам много по – необичаен от който и да е,

Ставам много по – силен от който и да е.