D.Gray-man - Doubt & Trust
Съмнение и доверие
Бягайки
без дори да виждаш края
Почивката
е далеч, дори не си показва формата
Запечатвайки
самотата отвътре
Взирането,
причиняващо
заключване от само себе си
Приветствайки
тези, който летят, небето
Не
се бои да бъде завладяно
Многото
изисква брилянтност
Е
за сигурността да се промени всичко
Без
да прощаваш на никой, къде отиваш?
Припев:
От
корените на светлината, мрака е роден
Доверието
е разколебано от лъжи
Пронизващи
през сърцето ми
Дори
ако нощта замръзне от докосването ми
Продължавам
да се провиквам за
Сянката
на копнежа наречен “Мечта”
Вярвам
в греховете и болезнена тъга
Гласът,
който шепне “Искам всичко”,
Без
дори да се опита да възстанови загубеното
Пръстът,
който се протяга напред,
Не
забелязва студът.
Ако
любовта трябва да бъде оставена
Остави
я да остане на замръзналите ти устни
Само
светлината може да дадеш живот на мрака
Топлината
е... покрита със съмнение
Чувството,
което дойде да посрещнеш
Обещанието,
който направихме
в
свързаните ни сърца
Не
се тревожа за раната от вечността
И
оставяща своите следи
Преди
да изчезнат в пукнатината,
построена
от времето
Припев:
Няма коментари:
Публикуване на коментар