07-Ghost - Aka no Kakera

07-Ghost - Aka no Kakera

Жаден глас плаче в главата:

„Освободи мракът в спомена.”

Вечно избирай последния отговор.

Ще нараниш някой,

Както не знаеш каква е истината е

Да се върнеш в светлината

Да преминеш през хиляди времена.

Алените фрагменти няма да се върнат.

Ненаситна жажда и продължаващо съмнение,

Докато не откриеш окото, дето те отразява.

Роден от викащи празни мисли,

Нямаш сили просто да компенсираш

Вечно изгубен някъде.

Страхувайки се от нещо без форма.

Отново окован във вериги,

дето няма отново да се разкупят.

Борейки си и търсейки.

Пълзейки през безброй жестоки времена.

Ронлив спомен за сняг,

Омотан отблизо, изглежда пречупен.

Докато не овладееш силата да не нараняваш никой.

Наранявайки, да нараниш, свят само с лъжи.

Ако можеш да бъдеш простен,

вратата дето те очаква, ще се отвори.

Дръж се здраво за спомена,

Към пътуването без край.

Сините фрагменти, който търсиш,

Изпълват гърдите ти.

Дръж се здраво за спомена,

Към пътуването без край.

Докато не откриеш седемте души и окото.