Full Moon wo Sagashite - Myself

Full Moon wo Sagashite - Myself

Себе си

Защо, защо те обичам толкова много?

Сълзите ми преливат толко много...

Обратно в онова време,

Имаше толкова много да се загуби,

Че не можех повече да пея

Място, просто малко встрани –

Там бе, където се намирах

Онзи ден, дълбоко в очите ти,

Видях самота

Наистина ли двамата си приличаме?

Ако го осъзнаех, ти винаги си бил до мен

Защо те обичам толкова много?

Гласът ти толкова много ехти вътре в мен,

Че ме кара да се натъжавам

Какво бе, което ме подкрепя толкова много

От далеч, сега го осъзнах

Като изгубено дете, плачейки и търсейки,

Но нямаше такова неща като „завинаги”...

„Няма лошо да не вярваш в никой”, прошепна ми.

Наистина ли двамата си приличаме?

И тогава реших, че ще те защитавам.

Защо не мога да ги превърна в спомени

Твърде си далеч, твърде близо да те достигна

Колкото повече си казвам: „Ще забравя”

Толкова по-силно навлизаш в мислите ми.

Защо те обичам толкова много?

Гласът ти толкова много ехти вътре в мен,

Просто какво бе, което ме поддържаше толкоз много

Осъзнах го сега от далеч

Защо те обичам толкова много?

Толкова е просто, че не мога да отговоря.