Песен за земята
Над
облаците, където прахът приближава
Ястребът,
който винаги лети сам
Сигурно
е самотен, нали така?
Във
вятъра, където гласовете спират
Това
са крила, който сграбчват небето
Не
може да почива
Какво
бих сравнила със сърцето си?
Това
сърце, което е като ястреба
Какво бих сравнила със сърцето си?
Какво бих сравнила със сърцето си?
Тъгата,
която изглежда танцува в небето
В
сянката на камъка, където дъжда капе
Цветята,
който винаги цъфтят, толкова малки
Са
сигурно в болка, нали?
В
дъжда, където цветовете им растат мъгливи
Няма
ръка, която да се наслаждава
На
светлите розови венчелистчета
Какво
бих сравнила със сърцето си?
Това
сърце, което е като цветята
Какво
бих сравнила със сърцето си?
Болката
извикана от дъжда
На
пустата пътека, където душа не съществува
Ти,
който вървиш сам, редом с мен
Си
сигурно тъжен, нали?
Ние
сме хора, който вървим заедно
През
прериите, където насекоми бръмчат
Но
ние преставаме да вървим
Какво
бих сравнила със сърцето си?
Това
сърце, което върви само
Какво
бих сравнила със сърцето си?
Самотата
да бъдеш напълно сам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар