Wolf's Rain - Cloud 9

Wolf's Rain - Cloud 9

Облак 9

Чух глас да се обажда

Глас, ехтящ през небето, спряло да плаче

Бе изпратен през мишената на сърцето ми.

Преследвайки лятото, което прекарах с теб,

Минавам през края на зимата.

Думите, който чух от теб онзи ден

Ме ръководят.

Мирисът на снежна буря,

Високи честоти примесени в хармония.

Има повече от достатъчно спомени, но

Ако се обърна, мога да загубя също толкова.

Затова безгрижно тръгнах надолу по пътя

Молейки се за утре.

Вятърът спящ вътре в нас ни води

Към вечната, безкрайна, незаменима мечта

Безцелните, просто, безпомощни дни,

Продължаваме да вървим към тях,

Защото сме децата на пътуването.

Значи си ръководен?

Продължаваш ли да бягаш от нещо?

(безкрайният свят)

Някой ден, когато достигнеш дестинацията си,

Ще си способен да види остатъка от мечтата си.

Непроменлива, безстрашна, нашата сила,

Имаме я от първия път на отчаяние

Незабравими, незаменими, спомени за далечни дни,

Приказка с малка връзка останала

Вятърът спящ вътре в нас ни води

Към вечната, безкрайна, незаменима мечта

Като катерач отправил се към върха

Искам някой ден да достигна мястото на блаженство

Затова ме остави да продължа да вървя

Защото сме децата на пътуването.

Чух глас да се обажда

Отвъд небето, спряло да плаче „Чакам те!”