Bleach - Ichirin no Hana

Bleach - Ichirin no Hana

My single flower
Мое самотно цвете

Никой друг не си освен себе си

Никой не може да те замени

Моля те не повяхвай, мое самотно цвете

Светлината не блести направо

Ти си точно като цвете, цъфтящо на сянка

Което е пуснало корени в тази неподвижност

На място, на което не би трябвало да си пожелава

Трябва да изразиш чувствата си, който са започнали да се затварят

Защото ще поема болките ти и мъката и всичко

Моля те не плачи, а се смей, мое самотно цвете

Ти, който изглежда увяхваш и сега

Искам отново да видя невинната ти фигура

Искам да стана твоя сила

Дори след като времето, което променя

Всички освен теб във врагове, настъпи

Защото ще те предпазя то него

Припев:

Трябва да си забелязал, че няма друг.

Трябва да си забелязал, че няма следващ път

Трябва да си забелязал, че няма друг

Трябва да си забелязал, че няма следващ...

Път, забелязал, че трябва да си го забелязал

Забелязал, че няма друг

Никой друг не си освен себе си

Никой не може да те замени

Дори след като времето, което променя

Всички освен теб във врагове, настъпи

Защото ще те предпазя то него

Моля те не повяхвай, мое самотно цвете

Припев

LM.C - ...with VAMPIRE

LM.C - ...with VAMPIRE

С вампир

Вървейки бавно по празната черна уличка

Когато часовникът сочи 1 сутринта,

градът дълбоко спи

Чувайки стъпки приближавайки се зад теб,

спрях и погледнах назад

Но там нямаше никой

Черна коса около нас, ни дава знак, че е наред

Дори след 3 сутринта,

няма никаква сянка с наметало

Дори ако се опитам да преброя бодлите

на синята роза, цъфтяща в сърцето ми

Благословия от боговете, който

изненадват невъзможното, е просто празен сън

„Ако всичко, което казваш са гатанки,

ще изгубя търпението си с теб”

Побързай и ме открий – дори ако е грях,

дори ако е капан, няма значение

Направи днес денят,

в който ще ми покажеш зъбите си

В блуждаещия ми поглед е слънцето,

неувереността ти е като полумесец

Без значение колко безсънни нощи минат,

денят в който ще се слеем никога няма да настъпи

Велите ти думи за мен са...

Ако изгубиш на любимата си линия, разваляш го

Искам по-бързо да забележиш,

болнава, слабо, малко прилепче

Цвят, тази червена роса

Ако блестящата ти истинска същност е слънцето,

неувереното ми сърце е полумесец

Без значение колко желая безкрайната нощ...

зората винаги ще ни намери

Отговори ми... защо не може да съм аз?

Отговори ми сега! Моля?!

В блуждаещия ми поглед е слънцето,

неувереността ти е като полумесец

Без значение колко безсънни нощи минат,

без значение колко желая безкрайната нощ...

Не се нуждая от блестящ диамантен пръстен,

просто позволи нощта да остане още малко такава

Ако те обичам толкова много

и ти още не отговаряш,

позволи погледът ми да те превърне в прах

Nabari no Ou - Aru ga Mama

Nabari no Ou - Aru ga Mama

Просто така

Губя следата, когато съм изгубена в падащия дъжд

Ако не съм забелязана, може още да съм небитието

Нека протегнем тази ръка, не се въздържай

Искам да бъда до теб

Искам да ми позволиш да бъда до теб

Просто така, ако мога да оживея

Със сигурност ще поема тази ръка и отлетя нянакъде

Докато съм с теб, до далечната страна както е

Всяка истина се сблъсква и става хаос

Ако всички споделят същите сълзи

Ако протегна тази ръка, може взаимно да се разберем

Винаги съм искала да почувствам

Топлината, която е носена от тази твоя ръка,

Някой неща, дето открих в теб

Всеки от непроменливите неща започна

да се променя различно

Просто така, ще получа всичко

Някой ден, няма повече да се видим,

дори ако пусна тази ръка

Няма да забравя, защото няма да забравя,

че мога да лета навсякъде

Мисля си за теб

Винаги, до теб съм

Просто така, ако мога да оживея

Сега искам да бъда до теб

Искам да ми позволиш да бъда до теб

Просто така, защото мога да живея

07-Ghost - Aka no Kakera

07-Ghost - Aka no Kakera

Жаден глас плаче в главата:

„Освободи мракът в спомена.”

Вечно избирай последния отговор.

Ще нараниш някой,

Както не знаеш каква е истината е

Да се върнеш в светлината

Да преминеш през хиляди времена.

Алените фрагменти няма да се върнат.

Ненаситна жажда и продължаващо съмнение,

Докато не откриеш окото, дето те отразява.

Роден от викащи празни мисли,

Нямаш сили просто да компенсираш

Вечно изгубен някъде.

Страхувайки се от нещо без форма.

Отново окован във вериги,

дето няма отново да се разкупят.

Борейки си и търсейки.

Пълзейки през безброй жестоки времена.

Ронлив спомен за сняг,

Омотан отблизо, изглежда пречупен.

Докато не овладееш силата да не нараняваш никой.

Наранявайки, да нараниш, свят само с лъжи.

Ако можеш да бъдеш простен,

вратата дето те очаква, ще се отвори.

Дръж се здраво за спомена,

Към пътуването без край.

Сините фрагменти, който търсиш,

Изпълват гърдите ти.

Дръж се здраво за спомена,

Към пътуването без край.

Докато не откриеш седемте души и окото.

Gackt - Shima Uta

Gackt - Shima Uta

Островна песен

Също както пръстите ми си

боядисани с пигменти от цветя,

сърцето ми е боядисано

с ученията на родителите ми.

Въпреки че галактиките

в небето са преброими,

ученията на родителите ми не са.

Дейго цветето цъфна,

повика вятъра и бурята се появи.

Дейго цветята напълно цъфнаха,

повикаха вятъра и бурята дойде.

Тъгата, която се повтаря

е като водите, прекосяващи островите

Срещнах те в гората Южи

и под Южи дървета се сбогувах

завинаги с теб

Припев 1:

Островна песен,

възседнала вятъра,

с птиците, прекосяваща океана.

Островна песен, възседнала вятъра,

носи сълзите ми със себе си

Цъфналите дейго увяхваха,

и сега само малките вълни трепнаха

Мимолетната радост е като

цвете носено от шумните води

Пяхме с теб в гората Южи

и сега се разделяме завинаги.

Припев 2:

Островна песен,

възседнала вятъра,

с птиците, прекосяваща океана.

Островна песен, възседнала вятъра,

носи любовта ми със себе си.

Към морето, вселената, Господ, към живота

Моля се да бъде вечерта спокойна завинаги

Припев 1:

Припев 2:

Fushigi Yuugi – Legacy

Fushigi Yuugi – Legacy

Завет

Молбата ти в пътуващите ти молитва

на смелост, са обвити в светлина

Душата на острието живее в сърцето

Луната отвъд планините на залеза

се извисява малко повече

Красивата фраза кара времето да лети

Искам да предпазя страната си,

искам да подкрепям хората си

Огънят на живота се засилва и крокодила заяква

Радостта да виждаш сънищата

е като силата на изгряващото слънце

Радостта от живота говори за изгубена любов

Откривайки цветя от себе,

чудя се какво ли цвете ще цъфне?

Строейки сгради, думи на щедрост

Още веднъж си припомням

удоволствието от морето

Също говорещо за изгубена любов

Ах, този тип тъга на лицето ми

От унищожението си,

научавайки добродетелите си

Радостта да виждаш сънищата

е като силата на изгряващото слънце

Радостта от живота говори за изгубена любов

Още веднъж си припомням

удоволствието от морето

Също говорещо за изгубена любов

Majin Tantei Nougami Neuro - Dirty

Majin Tantei Nougami Neuro - Dirty

Мръсно

Болезнена светлина;

очите ми се взират в утринното слънце

Ако картина е черна, дори грозотата

би трябвало да се разтопи в мрака

Не се нуждая то никакви свещени писания

(Мръсната пеперуда, която влияе на всички ни)

Разтваря крилете си

Вярвам, че светът е лъжа; всичко е било измамено

Припев:

Твърде късно е да се оправи сега;

Мечтите ми са препънати

И сега, във вечно изчезващото кино на отчаянието

Безцветният филм се върти отново днес

Без смях или показване на сълза,

Изгубеното ми аз е прожектирано на екрана

Откакто празнината на сърцето ми се затваря,

Съм неспособен да извикам ясно

Не мога да чуя нищо в този просторен мрак.

Най-вероятно е страхът да бъда сам

Молитвите ми не достигат до миналото...

Вярвам, че слабостта е зло,

То наранява чувствата на всички

Прикриването е смях, то измамва всичко

Припев:

Във вечно повтарящото се кино на отчаянието,

Филмът се пуска отново дори днес

Точно като счупена играчка.

Gackt – RETURNER ~Yami no shuuen~

Gackt – RETURNER ~Yami no shuuen~
Завръщане ~ Завещанието на мрака ~

Както луната е обгърната от небето,

бивам изплашен от самотата

Затова извиках, търсейки те, но не можех да те видя през сълзите си

Когато бъда отразен в очите ти, ще се усмихвам

Никога повече не ще открия усмивка като тази

В катранения мрак, плачът ми продължава, и там те виждам,

Твърде далеч...

До точката на пречупване, дръж ме силно

ако мога да те срещна отново, дори в сън

остави ме да имам вечен сън.

До точката на пречупване, дръж ме силно

сънят, в който се събуждам, извезва.

Ръцете ти и обичания глас се измъкван,

защото ще те срещна отново, защото обещах,

С любов, която ще прелее, покрий ме нежно

остави ме да имам вечен сън.

Не мога да те видя...

Не мога да те видя...

Gackt - Saikai-Story

Gackt - Saikai-Story

Нова среща – История

Слаба светлина ме държи буден

Споменът за мимолетен сън и изчезнал глас

Предпазвайки тази сцена на вълнение

От получено минало, дето сега е изгубено
Едва усмихвайки се... Ти си тук

Да... Напълно си го спомням, все едно бе вчера

Този поглед, това докосване

по-дълбоко от някого друг

И удоволствието от споделените неща

И тази неочаквана среща като чудо...

И само нашия образ безлюден и изчезващ

Вътре в изчезващия спомен

Искам да те прегърна още един път

Почти болезнено, продължавам да викам името ти

Накланящ глава и потрепваш

Искам да държа в ръцете си

Защото повече от всеки друг на света

Осъзнах, че искам да те закрилям

Скоро време ще изчезна, но...

Все още не искам да те пусна

Почти болезнено, няма да забравя дните

В който те обгръщах

Wolf's Rain - Cloud 9

Wolf's Rain - Cloud 9

Облак 9

Чух глас да се обажда

Глас, ехтящ през небето, спряло да плаче

Бе изпратен през мишената на сърцето ми.

Преследвайки лятото, което прекарах с теб,

Минавам през края на зимата.

Думите, който чух от теб онзи ден

Ме ръководят.

Мирисът на снежна буря,

Високи честоти примесени в хармония.

Има повече от достатъчно спомени, но

Ако се обърна, мога да загубя също толкова.

Затова безгрижно тръгнах надолу по пътя

Молейки се за утре.

Вятърът спящ вътре в нас ни води

Към вечната, безкрайна, незаменима мечта

Безцелните, просто, безпомощни дни,

Продължаваме да вървим към тях,

Защото сме децата на пътуването.

Значи си ръководен?

Продължаваш ли да бягаш от нещо?

(безкрайният свят)

Някой ден, когато достигнеш дестинацията си,

Ще си способен да види остатъка от мечтата си.

Непроменлива, безстрашна, нашата сила,

Имаме я от първия път на отчаяние

Незабравими, незаменими, спомени за далечни дни,

Приказка с малка връзка останала

Вятърът спящ вътре в нас ни води

Към вечната, безкрайна, незаменима мечта

Като катерач отправил се към върха

Искам някой ден да достигна мястото на блаженство

Затова ме остави да продължа да вървя

Защото сме децата на пътуването.

Чух глас да се обажда

Отвъд небето, спряло да плаче „Чакам те!”

Gackt - Fragrance

Gackt - Fragrance

Ухание

Неспособен да определя дори

собственото си предназначение

С тънък конец бавно издърпвам към себе си

спомените, който изчезнаха във вятъра

Когато слушам внимателно

нервния глас на сърцето си,

„Защо, по дяволите

въобще съм бил роден?”

Бе каквото ме питаше...

Непроменяща се, луната се взира надолу към мен,

Но така и не ми дари отговор.

Припев:

Позволи ми да чуя гласа ти

Умолявам те...

Позволи ми да видя съня ти

Умолявам те...

Дори ако трябва да паднем в този безкраен сън,

Няма от какво да се страхуваме...

Кажи ми истината

Умолявам те...

Обясни ми греха си

Умолявам те...

Кървавите сълзи, който продължават да текат,

са скрили това мое лице.

Дори едната нежност порасна,

та да не мога да я понеса.

В състояние като това, не мога си спомня

дори незначително нещо като името,

дето някога носех, и все пак

нищо не мога да сторя да разреша всичко

Непроменяща се, луната все още оставя

Дъждът да продължи да пада, толкова тихо...

Припев:

Vampire Knight - Futatsu no Kodou to Akai Tsumi

Vampire Knight - Futatsu no Kodou to Akai Tsumi

Two Beats and Red Sins

Две сърцебиения и два гряха

Поклащайки се в червено, в червено, в червено

Към ръба на съня, на съня

Не можем да бъдем разделени

Вече, всеки път щом се задушавам до смърт,

След като се предавам, отново и отново

Безупречната ти усмивка знае че е съществуване

Затова дистанцията е толкова жестока

Въпреки че неизлечимата дума

само разяжда сърцето

Дори сега не мога напълно да въздържа мислите си,

(Тази постоянна мисъл) в мрака

Припев:

Поклащайки се в червено,

в червено, в червено

Към ръба на съня, на съня

Срещнахме се, съдбата започна да се обръща

Падам, падам, падам

Със сигурност вече не мога да се върна,

Дори и ако нося собствените си грехове

Докато вървях в пропастта на самотата,

бях спасен

От реалистичните очи, дето никога не се променят

Но сянка бе родена, докато светлината е тъй ярка

Дълбоко и очебийно ме ужасява

Двете сърцебиения са точно като огледала,

Вгледани един в друг

(Болките) да близки (но) различни

и продължават незавършени

Горейки в червено, в червено, в червено

Изтривайки всичко, всичко

Неизпълнена илюзия започва да се движи

Бавно, бавно

Приближавайки се, приближавайки се

Приближавайки мимолетната нощ

Със сигурност вече не мога да избягам,

Дори и ако оставя собствените си грехове

Припев: