Visions Of Atlantis - The Poem
Поемата
Седя тук в празна стая, пиша поема сега за теб,
Време е да помисля за това, което имахме
И когато слънцето залязва,
Всичките му чувства се връщат
Толкова съжалявам, че умря.
Ако можех да ти кажа цялата болка,
Която изпитвам
И цялата печал нараства тази нощ.
Припев:
Защо ме остави тук сам?
Защо ме остави съвсем сам?
Беше ли време просто да бяхме заели?
Беше ли наша съдба, или
Просто е последната ми фантазия?
И съм оставен назад в печал и болка....
Пушел и мрак са във въздуха,
И сянката ти е навсякъде,
Сега научих светът наричан умиране.
Поставям въже около шията си
И за последно поглеждам назад,
Да се откажа от живота е защитата ми.
Знаеш ли друг начин?
Моля те върни се и ми кажи да остана
Припев:
Тези последни плачове аз пиша за теб,
Цялата ми болка изплачва навън за теб,
Тези последни сълзи са излети зарад теб
Цялата ми болка изплачва навън за теб,
Припев: 2
Няма коментари:
Публикуване на коментар